Район "Лозенец“, един от най-приятните за живеене столични квартали

Район "Лозенец“ е един от 24-те административни района на Столична община. Разположен е на хълма, южно от старата градска част на София и опира до северните поли на планината Витоша.

Ройонът се простира на 9,24 км2 площ, което съставлява едва 4%от територията на Столична община и обхваща кварталите „Лозенец“, „Хладилника“, западната част на кв. „Витоша“ (да не се бърка с „район Витоша“), източната част на квартал „Кръстова вада“, ж.г. Зоопарк, югозападната част на Борисовата градина, местността около Софийския зоопарк, както и Промишлена зона Хладилника (ПЗ Хладилника).

Към 15 юни 2023 г. в района живеят 63 214 души по настоящ адрес и 67 093 души по постоянен адрес.

Историята и произхода на името на район Лозенец са неизменно преплетени с историята на именития квартал в София.

Днес квартал Лозенец е сред от най-престижните и приятни за живеене столични квартали, който и до сега продължава да се разраства. Малцина обаче знаят, че някога, още преди да бъде застроена по времето на Балканската война, тази местност била една от най-предпочитаните за разходки в околностите на София, където столичани обичали по цели дни да се отдават на безгрижие, да организират пикници, веселия, празненства и понякога – събори. През почивните и горещи дни на лятото те успявали да открият спасителна прохлада из сенчестите хълмове на Лозенските възвишения, откъдето се откривала чудесна панорамна гледка към малка София.

От османските източници разбираме, че старите имена на Лозенец са две. Първо  "Корубагларъ", което в превод означава „Лозя в гората”,  и малко по-късното "Курубаглар" със значение „Сухите лозя“.

Заселването му започва с решение на правителството и на Столичната община през далечната 1921 г. С него на интелектуалци и пенсионирани военни се предоставят за застрояване парцели, които попадали в т. нар. Трета извънградска зона, където нямало водоснабдяване и канализация.

Едва през 1928 г., благодарение на инж. Никола Селимински, ВиК мрежата била изградена. За да има достатъчно зелена площ, собствениците на парцели били задължени да застроят имота до 250 кв.

Архитектурният план на този елитен столичен район е изграден през 1920 г. от архитекти и инженери с европейско образование. В карето, наречено Журналистическия квартал (около днешния площад „Журналист“), няма магазини, складове и работилници, което го прави изключително приятно и тихо място за живеене. В периода 1920 – 1938 г. там се оформят кокетни сгради с красиви градини, проектирани от известни архитекти като Георги Овчаров и Йордан Миланов. Всеки се стремял да си личи почеркът му, да не повтаря вече правеното. Затова много хубост има в „Лозенец” – каменни барелефи - цветя, чердачета резбати, кокетни балкончета, прозорци с необичайни форми.

Едни от първите заселници на квартала са писателят Елин Пелин и актьорът Кръстьо Сарафов. Къщата на майстора на късия разказ се намира в подножието на хълма, където е разположена Семинарията. Посещават я видни интелектуалци – писатели, театрали, професори от научните среди. Често пред вратата на скромния дом на писателя се появявал и цар Борис III, сам, без охрана.

И ако времето е подходящо за разходки, достатъчно е да следваме паметните плочи, за да се потопим в потайностите на „Лозенец” от началото на миналия век. А ако тръгнем по любовните истории на квартала – те нямат край. Сред тях е романът на известните поети Дора Габе и Пейо Яворов. Освен любовта, която била много силна, тях ги свързвали общи ценности и интереси и ако не била намесата на „доброжелатели“, съдбата на любимия български лирик вероятно щяла да се завърти по други пътища.

Лозенското възвишение е било обичано място за размишления и творчество, и на много други наши поети, писатели и художници, сред които Иван Вазов, Петко и Пенчо Славейкови, Алеко Константинов, Тодор Влайков, Александър Божинов, Мара Белчева и други. Скритият диамант на квартала е паркът наречен Славейкови дъбове. Тук, приседнал между вековните дървета (на възраст между 300 и 500 години), Пенчо Славейков често пишел, обмислял бъдещите си творби или просто се разхождал с любимата си Мара Белчева.

Сред известните обитатели на Лозенец от миналия век се открояват и имената на композитора Парашкев Хаджиев, оперната прима Илка Попова, покорила парижката Гранд Опера, миланската Ла Скала, но и сърцето на Шаляпин.

Любопитна е и историята на актрисата Ирина Малеева: Това е единствената българка, играла в четири филма на Фелини. Когато е на 15, тя отива да учи рисуване в Рим, където среща великия италиански режисьор. Ирина е единственият човек, нарисуван от прочутия виенски художник Хундертвасерв „Ирина над Балканите”.

Споделихме малко факти за видни български личности, защото какво е един ройон и квартал без обитатели, които да му придадат дух и живот.

Нашия квартал Кръстова вада – Изток е част от район Лозенец, неговия дух тепърва се развива и ние от Sladura Place се надяваме да помогнем за това. 😊

‍